Основоположници на икономиката: Адам Смит

Адам Смит
⏰ Време за прочит: 9 минути

В една стара поговорка се казва, че ако попитате трима икономисти един и същ въпрос ще успеят да ви отговорят по пет различни начина. В известен смисъл това е така. Ако започнем да анализираме трудно ще намерим основател на икономиката днес, който да е все още сред нас. Има хора обаче оставили толкова голяма следа в икономиката, че и векове по-късно теориите им остават валидни. С такъв човек ще ви запознаем в тази статия.

Адам Смит

Адам Смит е живял през 18 век давайки началото на цели науки като например политикономията (съкратено от политическа икономия – обществена наука занимаваща се с взаимните връзки между политическите и икономическите институции). В същността си е икономист и философ от шотландски произход. Роден е през 1723 година и е умрял на 67 годишна възраст. Автор е на няколко научни труда като най-известните са „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“, но може би ще я намерите като книга под името „Богатството на народите“. Та книгата се смята за неговото велико дело и за първия труд в съвременната икономика. Смит обяснява, че начина, по който действа конкуренцията на фирмите кара да действат по нови начини, които после са в полза за всички. Наричан баща на съвременната икономика той остава една от най-влиятелните фигури в историята ѝ чрез своите трудове.

Интересно за семейството му е, че баща му също се казва Адам Смит, но за жалост умира два месеца преди раждането на сина си. Не се знае точна дата на рождението му, защото като цяло са малко сведенията. В една от биографиите писана за него се споменава, че като дете е отвлечен за малко от цигани. За него време той успява да завърши едно от най-добрите училища в Шотландия – Бърг в Кърколди. Това е и родния му град. Едва четиринадесет годишен влиза в университета в Глазгоу учейки морална философия. Три години по-късно получава стипендия за Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет. „В Оксфордския университет поголямата част от публичните преподаватели са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават. Това е цитат от „Богатството на народите“ където Адам изказва наблюдението си, че в Глазгоу е получавал по-добро образование. Не само това ами смята Шотландия за по-добро място за висше образование от Англия. Смята се, че Оксфорд не оказва особено влияние върху приноса на Смит към икономиката.

Статуя на Адам Смит
Статуя на Адам Смит

Ораторските способности не са били голямата сила на Адам Смит. Въпреки това той започва да изнася публични лекции в Единбургския университет през 1748 година, които се приемат завидно добре. Три години по-късно получава професорско място в Глазгоуския университет преподавайки логика. Развива се там в продължение на 13 години. Годината е 1759 и Адам публикува книга с голяма част от лекциите му под името „Теория на моралните чувства“. Книгата разглежда зависимостта между индивида и останалите членове на обществото. След излизането на книгата лекциите му стават толкова популярни, че дори заможни студенти от чужбина отиват в Глазгоу за да го слушат. След това Смит започва да отделя повече време на правото и икономиката. Той оборва меркантилизма, която е водеща икономическа теория в Европа по него време, като заявява, че не количеството злато и сребро определя националното богатство, а трудът води до повишаването му.

Адам решава да спре преподаването в университета за да … преподава, но на сина на херцога на Баклу. Общо взето предложението е било за двойно по-голяма заплата и също толкова голяма пенсия. Като добавим и факта, че са поемали разноските за пътуванията и други се разбира решението му. По време на пътуването си се задържат около 18 месеца в Тулуза и Париж. Във френската столица се запознава с водещите интелектуалци за неговото време. Някои от тях оказват толкова голямо влияние върху мисленето му, че решава дори да посвети книгата си „Богатството на нациите“ на един от тях – Франсоа Кене. За жалост Кене умира преди излизането на книгата. Кене е бил водач на школата на физиократите. Те се противопоставят на меркантилизма с твърденията си, че истинското богатство създава само селскостопанската дейност, но не и промишлеността и търговията. Също така смятат, че държавата и църквата не употребява ресурсите си правилно за развитие на икономиката. Така те казват, че селското стопанство единствено се грижи за богатството на страната. Вглеждайки се в разликите между Франция и Англия Адам решава, че трябва да се напише нещо по въпроса. Така основна тема на класическата икономическа теория за втората половина на 18 век се превръща разграничението между продуктивен и непродуктивен труд. През 1766 година Адам Смит се връща в родния си град и отделя 10 години за създаването на magnum opus (буквален превод: велико дело). Издаването на книгата „Богатството на народите“ се случва през 1776 година. Шест месеца са били нужни за да се продадат всички копия от първото издание. В книгата се разглежда дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство.

Твърди се, че Маргарет Тачър носела копие на „Богатството на народите“ в чантата си.

Не се знае много за личността на Адам Смит. Може би главно заради унищожените документи след смъртта му. След връщането си от Франция остава близък с майка си до смъртта ѝ. Описван е като разсеян, ексцентричен, високоинтелигентен човек с особен начин на говорене като често си говорил и сам. Няколко случки разказват за разсеяността на Адам. Например как сложил масло в чайника си и когато изпил всичко казал, че това е най-лошия чай, който е пил. Според негови студенти разговор със Смит би те отказало да си купиш неговите книги. За времето си външността чу е определяна за странна. В това се включват изпъкнали очи, издадена устна и голям нос. Не е позирал за много портрети, така че не знаем до колко точно е това.

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или помалко като съставни части в цената на повечето стоки.

От 1778 година до смъртта си през 1790 година Адам Смит живее в Единбург. Там е назначен като комисар на митниците в Шотландия. В последните години от живота си заема почетния пост лорд-ректор на Глазгоуския университет. Адам умира на 17 юли 1790 година в следствие на тежко заболяване. Преди да умре той е бил разочарован, че не е постигнал повече. Той оставя всичките си писания на двама негови приятели и ги моли всичко, което не става за публикуване да бъде унищожено. Трудове на Адам Смит заслужаващи внимание са „Есета на философски теми“, „Лекции по юриспруденция„, „Лекции за справедливостта, полицията, доходите и оръжията“ и „Трактат за общественото богатство„. Голямо внимание ще обърнем само на двете най-известни книги на Адам Смит.

Теория на моралните чувства

След излизането на книгата „Теория на моралните чувства“ Адам Смит прави цели пет преработки на труда си. Изглежда и като самия той да смята тази своя книга за най-важното му творение. В книгата се разглежда етичното мислене на епохата и приема, че съзнанието се формира от обществените отношения. Автора иска да каже, че източникът на способността на хората да правят морални преценки, въпреки естествената склонност на човека към следване на собствения му интерес. Адам обяснява своята теория за симпатията или как наблюдението на околните кара хората да осъзнаят себе си и моралността на собствените си действия. Дълги са годините на противоречие в изказванията на анализаторите относно двете книги „Теория на моралните чувства“ и „Богатството на народите“. Съвременните анализатори не смятат, че Адам Смит си противоречи в двете свои творения, за разлика от изследователите в миналото. Съвременниците ни просто смятат, че двете книги разглеждат различни страни на човешката природа, които се проявяват в различна степен според конкретната ситуация.

Богатството на народите

„Богатството на народите“ – за пореден път ще го нарека великото дело в живота на Адам Смит. Борави изключително добре с индуктивния метод, при който прави заключения на база факти и подробности. Също така в книгата разглежда егоистичните мотиви заложени в човека и влиянието им върху общественото производство. Адам смята, че стандарта на едно домакинство е истинския фактор за богатство, а не просто парите. Два възгледа правят основно впечатление. За личните интереси на индивида или как съчетаването на егоистичните интереси хората помагат за развитието на обществото. Във връзка с първия възглед се обосновава и втория наречен „невидимата ръка“. Та ръката кара хората да действат както за своите така и за обществените интереси заедно. Досега използвах единствено число при споменаването на Богатството на народите„, но всъщност това са 5 книги.

  • Първата книга разглежда разделението на труда и пазара
  • Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен.
  • Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.
  • Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.
  • Петата разглежда минусите на феодалната данъчна система и разказва за изграждането на капиталистическата данъчна система.

Ако все още не сте убедени, че Адам Смит е дал много на света то тогава нека изтъкнем, че съвременни икономисти като Джордж Стиглър казват за Смит, че е създал „най-важното изходно твърдение за цялата икономическа наука“. Също така той е предшественик с цял век на теорията за общото равновесие. Адам обръща внимание и на трудовата теория на стойността където стойността на дадена стока е източник на вложения труд. Според него това е било приложимо в примитивните общества, но не и по негово време.